предговор: В някое бъдеще време Америка се е самоунищожила с алчност, глад, война и болести. Малки групи успяха да избягат. Някои се озоваха в България. Този раздел е за някои от тези хора. Ах, отново е това време от годината. Скоро ще дойдат. Винаги идват. Всяка година все повече и повече от тях. И винаги искат едно и също... пуйки! Големи! Понякога те искат много. Но никога прасе, никога агне, никога яре... винаги пуйка. Започна преди няколко години с мъж на велосипед. Изглеждаше така, сякаш не беше виждал добра храна от години. Дрехите бяха износени и думите му, е, не бяха съвсем правилни. Той идва при мен и казва: „Правиш ли пуика?“ Първоначално не разбрах. Погледнах го, почесвайки се по главата. Питаше ли за кокошки? Но не, не пилета. Питаше за пуйки. „Продаваш пуика? За честит манджа — казва той, опитвайки се да говори с всички сили. Мога да кажа, че не е от тук, а българският му е... меко казано груб. Замислям се за момент, след което го питам: „Искаш ли пуйка за ядене? За ...
Short stories, essays, ramblings, musings, and other such nonsense.