A Barrel by The Sea - A Modern Parable

One day I went to the sea...to catch a fish for my dinner. Once there, I saw a man standing beside a barrel on the shore. He beckoned me.

"Are you here to fish, friend?", he asked.

"Yes sir, I am. For my dinner", I replied.

The stranger pointed to the barrel. "Have a fish from my barrel. They are good fish. Perfect for your meal. And they are free!" The stranger went on about the quality of his fish, and that having a fish from his barrel would keep me from the risks of venturing into the deep, dangerous sea. I thanked him for his concern, as I briefly wondered who this man was, and why he stood on the shore with a barrel of fish. Where did the barrel come from? Where did the fish come from? Was he doing this out of concern for the welfare of his fellow man, or was he in some way required to do this?

I looked out at the sea. Therein lie a vast number of different species of fish. All varieties for all tastes. From seabass to shark. Fish so small one might not notice them, to fish so large they can swallow a man.  

"May I?", I asked the man as I moved my hand to the barrel.

"By all means", he replied.

I reached into the barrel and easily got hold of a fish, which I took out of the barrel. It was a carp.

"A fine fish, indeed!" said the man. "It will make a good meal for you."

One can eat carp, but they are dirty fish. Bottom feeders. It requires extra steps to filter out the dirt from the fish. Carp are bony fish. It would require cautious preparation so that I did not ingest a fishbone, which might get stuck in my throat and cause me to choke. I placed the carp back in the barrel.

"Are these all carp?" I asked the man. 

"Yes," he answered. "They are good fish and will provide a good, nutritious meal for you!"  

I thanked him but declined, and began to walk closer to the sea, the man began to argue with me about the dangers of the deep sea. He warned me of waves and an undertow that could drag me to a watery grave. I might not even catch a fish and will go hungry. 

Growing weary of his argument, I walked back to my village. Hungry, I decided to stop by the inn for my dinner. I know the innkeeper. I like him and I trust him. I told him about the man with a barrel by the sea. He sighed and told me that others had told him similar stories. Some took the free fish. Some did not. Some who took the fish, grumbled about the quality of it, while some had no complaint at all. 

The innkeeper asked if I was hungry and if would I care for a meal. Knowing full well that his food was inexpensive, basic fare, I agreed. It would satisfy my hunger, afford me the required nutrition, and would also benefit members of the community; his cook, the farmers, the butcher, etc. 

While waiting for my meal, the innkeeper and I spoke of local news in our community. A fancy restaurant had opened just outside the village. It offered a wide variety of exotic meals, often rich in spices but ultimately lacking in nutrition. And all at a hefty price, especially for the average villager. No, I was happy to have a nice, traditional meal at the inn. While eating my meal, I thought about the man with the barrel of fish by the sea. While the new restaurant charged high prices for its meals, the man by the shore was trying, with some effort, to give away his fish. To what end? He seemed almost desperate to keep me from the deep and dangerous sea. But why?  

Извадка от питсбъргския фолклор

 Почти може да се каже, че имам призрак в собствения си двор! Е, не съвсем задния ми двор, но поне близо до дома. Бихте си помислили, че ако живея близо до гробище, ще разказвам за призраци там, но ще грешите! Това е историята на Питър, малко момче призрак. Слушам тази история от години! Семейството ми живее в този район от началото на 20 век. Доскоро най-старата къща в окръг Алегени беше нашият семеен чифлик, но след смъртта на пралеля ми Алберта къщата беше продадена.

Баба ми и пралелите ми ми разказваха истории за забрани и всички луди времена. Иска ми се пралеля ми Ан да е жива, за да мога да получа повече информация за това предполагаемо „бордело“. (тя живееше точно на улицата... но НЕ БЕШЕ работещо момиче! LOL) Както и да е, продължавайте с историята...

МАГАЗИН ЗА ЦВЕТЯ БЛАХА (Етна, окръг Алегени) Собственикът на магазина Дейвид Корнели премести магазина си за цветя и подаръци на улица Бридж в Етна през 1991 г. Той беше чувал, че сградата е обитавана от духове, но не се замисля дали да се премести. Той дори запази предишното име на магазина, Michael Blaha Flowers. След това трябваше да се срещне с Питър. Приказката разказва, че сградата е била бордел през бурните 20-те години и че Питър е бил незаконен син на една от работещите дами. Той си играеше с фойерверки на тавана, когато избухна пожар, губейки живота си едва на 8-годишна възраст. Той все още играе в сградата. Когато наемодателят ремонтираше магазина, светлините мигаха и инструментите бяха изключени от контакта. След като магазинът започна да работи, плюшените животни изчезнаха само за да се появят месеци по-късно. Обича да си играе с електрониката, депрограмиране на касовия апарат и кодиране на телефонния секретар. Магазинът често се намира в пълен безпорядък, когато бъде отворен, а едно момиче, което работеше там, твърди, че косата й е дърпана от Питър. Екстрасенсите казват, че Питър харесва собственика, слава Богу, и просто се държеше игриво. Той изчезна за няколко години, когато беше премахната пещ - духовете се прикрепят към метални предмети, според екстрасенсите - но се върна. Сегашното състояние на Питър е несигурно. Магазинът е затворен и закован от години. Има глава за магазина на Питър и Блаха в „Призрачни истории от Питсбърг и окръг Алегени“ от Бет Трапани и Чарлз Адамс III. (Ревю на Pittsburgh Tribune „Steel City Haunts изискват стоманени нерви“, 31 октомври 1998 г.) 

Питър: Актуализация (8 октомври 2009 г.)

Днес след работа се отбих в цветарския магазин (Винаги в разцвет), където живее призракът Питър. Технически той живее в задната сграда, където е починал на 3-тия етаж, който по това време е трябвало да бъде таван.

Сюзън, която сега управлява цветарския магазин, е приятен, привлекателен и определено НЕ луд човек. Просто случайно има призрак на 8-годишно момче в ръцете си. Тя беше повече от щастлива да обсъди Питър, но подчерта, че не излиза от пътя си, за да го използва за публичност.

Изглежда, че предишните собственици, 2 сестри, го направиха...и не по вкуса на Питър. Те опитаха сеанси и т.н., които изглежда „разстроиха Питър“. Първата среща на Сюзън с момчето-призрак беше, когато на бюрото й се появиха драсканици с пастел. Партньорът й Кевин я увери, че няма нищо общо с това.

През годините, в които Сюзън управлява магазина за цветя, тя не е имала нищо повече от пакостни шеги от Питър. Миналата Коледа декорация, активирана с глас/докосване, започваше да пуска „Jingle Bells“ без причина. Нито Сюзън, нейният партньор, служители или кучета бяха някъде близо до него. Сюзън го записа с тебешир на Питър и ми го каза с приятен смях.

Петър се увлича по плюшените играчки. В сутерена на сградата има стара детска кошара, пълна с плюшени играчки. В дъното на купчината имаше плюшен натруфен човек. За да го задействате, трябва да стиснете крака, а тъй като е по-стара играчка, трябва да стиснете с известно усилие. В продължение на близо седмица играчката продължи да се активира, вероятно от Питър. Имайте предвид, че беше в дъното на купчината.

Имаше семейство, което живееше на 3-тия етаж на задната сграда и имаше малки деца и домашни любимци, на които Питър изглежда се радваше. Сюзън имаше само положителни забележки за срещите на семейството с Питър.

Петър обаче все още е шегаджия. Когато партньорът на Сюзън Кевин правеше някои ремонти на сградата, инструментите изчезваха и удължителните кабели се изключваха сами с известна честота.

Само един човек, познат на Сюзън, е имал физическа среща с Питър. Преди няколко години възстановиха стъпалата към мазето и работникът, приятел на Кевин, се срещна лице в лице с момчето призрак. Работникът, едър едър мъж според описанието на Сюзън, беше толкова изнервен, че до ден днешен отказва да се върне в сградата. Той и Кевин все още са приятели... но мъжът все още отказва.

Когато обсъждахме Питър със Сюзън, трябва да кажа, че тя нямаше какво да каже освен положителни неща за Питър и чувства, че той не й създава никакви проблеми, защото тя говори положително за него. В момента има двама братя, които живеят на 3-тия етаж на задната сграда и изглежда, че се разбират добре с Питър, а Петър изглежда им харесва. Питър, като всяко 8-годишно момче, изглежда предпочита компанията на деца, по-големи момчета и домашни любимци. Сюзън държи двете си доста големи кучета в магазина за цветя със себе си, когато е там, и кучетата не изглеждаха доста озадачени от Питър. Те бяха много по-заинтересовани да ме подушат... може би за да се уверят, че съм от плът и кръв, а не ектоплазма.

Интересна странична бележка би била, че магазинът за цветя все още има оригиналните си дървени подове. Сградата е построена в края на 19 век и в различни периоди е била хотел, ресторант, бордел, цветарски магазин и т.н. Освен това е оцеляла след пожара, който уби Петър, голямо наводнение... и призрак. Това вече е майсторство!