The Real Memphis Mike (don't settle for imitations)

 That thing you do - you know that thing you love, that thing you're so passionate about, that thing that defines you - why do you do it? What purpose does it serve? Is it a mean to an end or is it something deeper?  I've always been a creative sort. Could well be genetic. My mum was an artist and musician. Dad could sketch well when/if he chose to. He had musical aptitude, but more in the sense of learning other people's music. I'm not sure if he ever had an original musical thought; but that's OK. Art and music weren't his passions.  I've always known that I wanted to work in the arts. As long as I can remember, that was my goal. As a kid, I wanted to be my generation's Vincent Price - until I had the chance to work in a few films. BORING! Hours and hours of standing around while the real stars of the show, the tech crews, made everything happen. I became interested in cameras and photography thanks to these uncredited legends. I'd ask questions, a...

Днес разговарях с приятел певец в Лондон. Играхме на догонялки, говорихме за семейството, живота като цяло и старите радиоапарати. Докато обсъждах остаряването и храненето на същества в парковете, споменах инцидент, който преживях в Хайд Парк в Лондон. Любопитството й се събуди, тя поиска и получи следната приказка. През 2002 г. трябваше да направя първото си задгранично турне. Няколко срещи в Обединеното кралство, уредени за мен от моя приятел 2-Tone. Това наистина беше преживяване за запомняне. Първото ми пътуване извън Северна Америка и за начало сам. Турнето в много отношения потвърди годините ми работа като музикант. Стоя или падам, трябва да го направя, защото някой смята, че определено съм достатъчно добър, за да го направя. Трябваше да прекарам 3+ седмици в Обединеното кралство, с последните ми няколко дни в Лондон, които бяха планирани като почивни дни/време за туристическо посещение! аз съм маниак. Винаги са били. Четох много Шерлок Холмс и друга британска литература като дет...

 Dear Democrats, Why are you all such a bunch of feckless ( lacking in character, determination, or responsibility; being ineffective or incompetent.; lacking feck ) crybaby pussies? I swear to any Holy on unholy deity mankind has dreamt up, you are all about as useful as tits on a bull.   In the time leading up to the 2008 election, you seemed to manage a new approach: social media. That early digital 'grassroots' movement put a black man in the White House. (it will probably be a long time before that happens again!) Well, you've LOST that! Your opponents routinely beat you senseless there. And guess the fuck what? THAT IS THE MODERN EQUIVALENT OF THE TOWN CRIER! THE STUMP! THE WATER COOLER! It's where people discuss the day's events. It's where the money comes from. It's where ideas come to die.  If democracy, the Constitution, rule of law, and the once United States of America mean a damned thing to you, a new approach must be taken. Let's face facts...

 предговор: В някое бъдеще време Америка се е самоунищожила с алчност, глад, война и болести. Малки групи успяха да избягат. Някои се озоваха в България. Този раздел е за някои от тези хора. Ах, отново е това време от годината. Скоро ще дойдат. Винаги идват. Всяка година все повече и повече от тях. И винаги искат едно и също... пуйки! Големи! Понякога те искат много. Но никога прасе, никога агне, никога яре... винаги пуйка. Започна преди няколко години с мъж на велосипед. Изглеждаше така, сякаш не беше виждал добра храна от години. Дрехите бяха износени и думите му, е, не бяха съвсем правилни. Той идва при мен и казва: „Правиш ли пуика?“ Първоначално не разбрах. Погледнах го, почесвайки се по главата. Питаше ли за кокошки? Но не, не пилета. Питаше за пуйки. „Продаваш пуика? За честит манджа — казва той, опитвайки се да говори с всички сили. Мога да кажа, че не е от тук, а българският му е... меко казано груб. Замислям се за момент, след което го питам: „Искаш ли пуйка за ядене? За ...

 Well, here's something I haven't bitched about in a while! Our dad was a doctor. A cardiologist to be precise. For years, he was the only game in town within a 50-mile radius, so if you had ticker problems, he was your guy.  When I was about 15, I'd heard about England's National Health Service (NHS). Being a nerd with a need to know, I read up on as much as I could find in the local library about it. Healthcare for EVERYONE. Sounded like a good idea to me. So, I asked dear old dad about it.  He then fed me what I soon learned was insurance company propaganda.  You have to wait months and months to see a doctor! The care is subpar! America has the BEST healthcare ever, better than the rest of the world combined! American healthcare costs are fair! Admittedly, I thought this all sounded like bullshit when I heard it, so I looked for more and more information. Keep in mind, this was the early 1980s, the internet was not a thing yet, and looking for this information me...

 It takes a lot to make me puke. In my youth, the only things that would do it were cooked spinach or mixing weed & cheap booze. Mojo Nixon managed to make me puke.  Was it really almost 30 years ago? Damn. I'm getting long in the tooth. The Rowdy Bovines had done a show with Mojo Nixon over at Graffiti. Always a fun joint, it was a mid-sized showcase venue (for those of yinz too young or too wasted to recall). I loved everything about the place except for the load-in and the cheap beer they always gave the Bovines. Usually Iron City. On rare occasions, Bud Ice (remember ice beers?). I rarely left the gigs feeling less than fine AND dandy . This gig was no exception. Mojo invited us (and a few others) back to his hotel to party. Comfortably in my 20s, I wasn't one to say NO.  He was staying downtown at the Doubletree, which was a much nicer hotel than most musicians stayed at. The place was only a few years old at the time and was pretty fancy, especially by early 90s...

Написах това есе преди 20+ години и оттогава го споделям почти всяка година. Дано се преведат опитите за хумор! Благодарен съм за всички нови приятелства, на които се насладих тази година! Благодаря-дайте ни: така го нарече тя. Въпросната „тя“ ще бъде много ниска, гръмогласна чернокожа жена на средна възраст със забавено развитие, която бях наблюдавал от години. Нейното име е Омега...подходящо, защото тя наистина е КРАЯТ! Омега нямаше точно проблем с говора, но мисля, че слухът й не беше 100% на ниво, тъй като някои думи биха се забъркали заедно, като например "Благодаря-дайте ни". Друга любима беше нейната версия на социалното осигуряване, която често звучеше повече като „общителна секретарка“ (от които познавам няколко). Благодарностите ни (което сега предпочитам да наричам американския празник Ден на благодарността) е последният четвъртък на ноември (това е за моите задгранични приятели, които може да не са напълно запознати с темата). Това е празникът, на който ние, амери...