The Real Memphis Mike (don't settle for imitations)

 Well Now! and a big ol' MERCY! Just checked the stats on the ol' bliggetty blog. (I knew there was a way to do it - I'd just never bothered before) Almost 1300 people have been reading it this month alone...and it's only the 18th! That gets a big ol' WOW! from me. As internet numbers go, that number isn't particularly high...but I'm also extremely lazy and not really interested in self-promotion. That's always been the case. I never cared for the business end of anything I've been involved in. I'm NOT a salesman. Sure, I might post the occasional link on antisocial media or share a link with someone...but where 1300 people are coming from - I just don't get it. I've written a few things in Bulgarian, and those seem to catch people's attention. Maybe folks are just nebby and hit the old 'right click - translate to English' to see what I'm rambling about. Like I said, I just don't get it. I can only hope I get numbers l...

Старицата беше позната гледка в квартала. Мъничко нещо. Леко прегърбена, сякаш облегната на вятър, който само тя можеше да усети. Тъмен шал, вързан под брадичката ѝ. Тъмно палто, независимо от времето. Износена пазарска чанта. Обувки, купени преди десетилетия, практични и неразрушими. Тя говореше само когато беше необходимо. Акцентът ѝ принадлежеше на страна, която никой вече не можеше да назове. Не беше нужно да говори. Познаваше квартала си по-добре от всеки друг. Знаеше кой магазин продава любимия ѝ хляб. Коя аптека е отворена във вторник. Кои тротоарни плочки са напукани. Кимаше веднъж всяка сутрин на стареца на вестникарската будка. Това беше достатъчно. Освен това, тя беше част от пейзажа. Тя рядко говореше. Акцентът ѝ идваше отнякъде, което вече не изискваше обяснение. Тя познаваше улиците. Познаваше вратите. Знаеше кой принадлежи и кой не. Всяка котка в квартала я познаваше. Те я наблюдаваха с немигащо доверие. Те ѝ разчистиха път. Никое куче не лаеше по нея. Когато се приближи...

  За моите български приятели! Насладете се на тази малка приказка, която съчиних, заимствайки от вашата история и фолклор. Позволих си някои творчески волности. Опитах се да запазя „гласа“ на историята възможно най-автентичен... но всички знаем, че познанията ми по български език не са най-добрите. Но продължавам да опитвам! - MM 40 дни близо до Сливен (разказ) от Мемфис Майк   (© 2026) Бяха изминали почти десет години, откакто комунистите свалиха Муравиев. Налагаше се нов ред, който достигаше навсякъде - от София до най-малките села, които не се появяваха на картите. И все пак в България промяната идваше бавно, ако изобщо се случваше. Вълкът можеше да сменя козината си, но не можеше да промени темперамента си. Това, което се промени първо, не бяха вярванията, а документите. Известието пристигна сгънато в кафяв плик, подпечатан с виолетово мастило, печатът беше счупен веднъж и отново притиснат, сякаш самата хартия можеше да бъде поправена. До другаря Петър Киров  , ...