Написах това есе преди 20+ години и оттогава го споделям почти всяка година. Дано се преведат опитите за хумор! Благодарен съм за всички нови приятелства, на които се насладих тази година!
Благодаря-дайте ни: така го нарече тя. Въпросната „тя“ ще бъде много ниска, гръмогласна чернокожа жена на средна възраст със забавено развитие, която бях наблюдавал от години. Нейното име е Омега...подходящо, защото тя наистина е КРАЯТ!
Омега нямаше точно проблем с говора, но мисля, че слухът й не беше 100% на ниво, тъй като някои думи биха се забъркали заедно, като например "Благодаря-дайте ни". Друга любима беше нейната версия на социалното осигуряване, която често звучеше повече като „общителна секретарка“ (от които познавам няколко).
Благодарностите ни (което сега предпочитам да наричам американския празник Ден на благодарността) е последният четвъртък на ноември (това е за моите задгранични приятели, които може да не са напълно запознати с темата). Това е празникът, на който ние, американците, благодарим на Бог, че ни е дал ГОЛЕМИ вкусни птици, пънкин пай и сос от червени боровинки... всичко това е благодарение на едно племе, което скоро положихме големи усилия да унищожим. Накратко, когато тези поклонници (по същество английски религиозни луди) за първи път кацнаха в Плимут Рок, те нямаха ПРЕДСТАВКА какво правят или какво ги чака!
След тази първа зима (какво имаш предвид "Без централно отопление"???), повечето от поклонниците бяха измрели. Останаха няколко сърдечни (вероятно като изядоха другите... но тази история изглежда изчезна в аналите на историята) и изглеждаше мрачно за тях, тъй като не знаеха нищо за земеделието на северноамериканска земя. За щастие индианците (хапете ме, НЯМА да бъда политически коректен) се смилиха над тях, показаха им какво да правят и пилигримите оцеляха. Справиха се много добре, всъщност направиха голямо угощение и поканиха индианците. Когато индианците се появиха, те разбраха, че белите хора или са наистина лоши в планирането на ваканциите, или просто са скъперници, така че изпратиха няколко смелчаци да отидат да убият половин дузина елени... трябва да се уверите, че няма да си тръгнете масата, освен ако не си на път да избухнеш... ВСЕ ОЩЕ американска традиция за Деня на благодарността. Запеканката със зелен фасул НИКОГА не е била в менюто...МОЛЯ, имайте това предвид! (Американците, които четат това, ще разберат хумора)
Накрая, някъде през 19-ти век, след десетилетия на объркване относно това какво представлява този празник на „Нова Англия“ (североизточен регион на Америка) и кога трябва да се празнува, някаква луда жена пише на всички в колониите, че предлага последния четвъртък в Ноември...точно навреме, за да отбележим началото на коледния пазарски сезон!
Сега, противно на това, което някои от моите английски колеги са били накарани да вярват, Благодарим ни НЕ Е американската Коледа. Повярвайте ми, НИКОЙ на тази планета не прекалява с Коледа като американците! Ето я, неделята ПРЕДИ Деня на благодарността, гледайки през входната врата коледните светлини на моя съсед! 1 месец и 5 дни преди да празнуваме рождения ден на Исус (въпреки че сгрешихме датата)...1 месец и 5 дни гледане на тези проклети светлини! Не ме разбирайте погрешно, обичам празниците толкова, ако не и повече от повечето хора... но обичам нещата да се правят по правилните причини... не просто да бъда първият, най-добрият или най-нахалният.
За празниците желая на всички мир, щастие и пълни кореми. Нека домовете ви се изпълнят със смях (не само консервираната версия, идваща от вашия телевизор). Нека джобовете ви никога не са празни, нека хладилникът ви винаги е пълен (с поне 6 пакета прилична бира...в случай, че трябва да се отбия хахахахахаха) и нека проблемите ви да са малко и далеч.
Всъщност не просто ви пожелавам тези неща за празниците... Пожелавам ги на всички ви ВСЕКИ ДЕН.
Имам няколко приятели (както обикновено) тази година за благодарности. Може да не е най-елегантната вечеря, но се надявам да гарантирам на всички добро хранене, пълен корем и място, където да седнат, да храносмилат и да се насладят на добра компания след това (и преди... стига да стоят ИЗВЪН ОТ ПЪТЯ МИ в кухнята).
Ще се радваме на смъртта на пуйка. Ще се насладим на татърите, които ще бъдат пасирани. Дано кифличките не са леко загорели отдолу...но ако са, за това са масло, сос и ножове за масло! Зеленчуците ще са в изобилие и няма да са преварени. Паят ще е с шоколадов крем...НЕ ПЪНКИН! (моя традиция... не твоя, нали?) И да, Вирджиния... най-вероятно ще има някакво разнообразие от горски плодове... САМО БЕЗ ПРОКЛЕТА ГЕПЕЧКА ОТ ЗЕЛЕН БОБ... МОЛЯ! (гювеч е думата, която се опитвах да използвам ХАХА)
Comments
Post a Comment