Skip to main content

Да ни познаваш

Опитвал съм се да обясня това на моите български приятели и преди - но езиковите ми умения са недостатъчни. Написах това на родния си език, след което се опитах да го преведа, доколкото мога. Надявам се, че това обяснява неизречената разлика между американците и повечето други. - ММ

Чудно ли е, че ти и аз сме различни?

Ти наследяваш митове, издълбани дълбоко в камъка, предавани от ръка на ръка, от поколение на поколение.

Аз наследявам реклами, излъчвани един сезон, забравени в следващия.

Ти носиш легенди в кръвта си, шепнени нощем от баби, които познават тежестта на вековете.

Аз нося лозунги, цвърчащи от пластмасови талисмани, изпяти от актьори, които не са могли да си намерят работа никъде другаде.

Ти проследяваш родословието си като река, чийто извор се губи в планините, течаща все напред.

Аз проследявам моя като дъжд по напукан асфалт - кратък, без посока, скоро погълнат от улука.

Ти стоиш пред крепости и храмове, паметници, които отказват да се поддадат на времето.

А аз стоя пред руини: изоставени молове и празни витрини, счупено стъкло, полуосветени златни арки, паметници на глада без смисъл.

Минаваш покрай изкуство, литература, поезия - катедрали от думи и звук.

Промъквам се покрай билбордове, които крещят заповеди: купувай, желай, консумирай.

Моята поезия е стикери за брони, отлепващи се от ръждясали коли, които няма да преживеят зимата.

Твоята музика е била пята преди хиляда години, гласове се издигат от пещери, полета и манастири.

Моята е била написана в заседателни зали, компресирана в тридесетсекундни откъси, повтаряна, докато не се забият в черепа ти.

Моите приспивни песни са джингли. Моите химни, реклами.

Твоето родословно дърво се издига високо в гора от други, клони, преплетени с небето и бурята, корени, пиещи от дълбоката земя.

Моята е гниене и мухъл във влажно мазе, спори, отчаяно вкопчени в стени, които никога не виждат слънчева светлина.

Ти работиш, за да живееш. Да храниш деца. Да почиташ предците. Да предадеш нещо на нататък.

Аз живея, за да работя. Да докладвам. Да докладвам. Да повтарям. Работата поглъща часовете, а часовете поглъщат мен.

И когато спра, когато се осмеля да попитам: „Защо?“, само тишината отговаря. Само бръмченето на флуоресцентни лампи, само бръмченето на машини, само празната вибрация на екрани.

Чудно ли е, че ти и аз сме различни?

Ти имаш памет. Аз имам пренебрежение. Ти имаш дълбочина. Аз имам повърхност. Ти мечтаеш за богове, светци, герои. Аз мечтая за знаменитости, скандали и продажби.

Ти погребваш мъртвите си с ритуал, с песен, с почва, осветена от векове скръб. Ние погребваме нашите в сметище, в неонови светлини, в заглавия, които избледняват до сутринта.

И в огледалото виждам себе си - такъв, какъвто съм създаден да бъда.

Колаж от марки.

Мозайка от бързо хранене, риалити предавания, разбити магистрали, умиращи градове.

Не човек, а потребител. Не живот, а транзакция.

Чудно ли е, че ти и аз сме различни?

И двамата сме ехо на нашите нации,

но аз съм кух, където ти си цял,

ефимен, където ти си вечен.

Аз съм американец.

Ти не си.

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

A Bluesy Melody and a Scratchy Photograph

Contrary to popular belief, he wasn't born in the mountains. Nor had he been raised in a cave. His appearance, though, often led people to think otherwise. A barber's chair was as likely a place for him to visit as the moon. I don't believe he had ever shaved. His hair, long and unkempt, looked even longer thanks to his seemingly endless beard, which was braided and knotted at the bottom. If unfurled, it probably would have dipped well below his waist.  His mannerisms and manner, while peculiar, were so only in that he was almost religiously polite. What at first glance might appear stand-offish was nothing more than his attempts at being inobtrusive. He was almost like some Appalachian monk, raised by a society trapped in the past, who occasionally ventured into town. He was extremely well-read and more tech savvy than most teenagers. Utmost, he maintained his privacy. No one knew just where he lived. He came and went at his own leisure, unnoticed by the world until he mad...
Post a Comment
Read more

An Old Photo

The photo was old and scratched up. It looked like it had been handled and mishandled for years, and it probably had. Passed from hand to hand, tucked into scrapbooks, displayed in frames, stuffed into drawers, and rescued again. It had been looked at thousands of times. It was still his favorite. It wasn't historically important. Just a photograph of friends sitting in someone's back garden, sharing a few laughs and a few cold beers. The image was every bit as grainy as the memories attached to it. The colors had faded with age, drifting toward reds and yellows. Time had left its fingerprints everywhere. He was the only one left in the photograph. When his time came, would anyone remember those old glory days? Those years when importance itself seemed unimportant. When photographs weren't taken to prove anything, advertise anything, or preserve a carefully crafted image. They were taken simply because someone thought a moment was worth keeping. There was no guarantee the p...
Post a Comment
Read more

The American

 In his native America, he'd always had a shady reputation. As a young man, he worked as muscle for hire, worked as a bouncer in gambling houses and brothels, and always had a side hustle moving drugs or weapons. He could always be counted on to find a buyer for stolen goods, too. He was smart enough to see the cracks forming in the government long before most. Within days of the First Attack, he'd made plans to leave the country. Some of his cohorts with Sicilian lineage helped him get to Europe. From there he was on his own. He managed to bring along a tidy sum in cash and jewels. This gave him the advantage of time to form new contacts. He was told time and time again that the capital of Bulgaria - Sofia - would be a good place to set himself up. There were gangs there who could make use of his skills, and provided he kept out of trouble and his name out of the local gossip, he would do fine.  And he did. He pretty much became, as he liked to call himself, a consultant. He ...
Post a Comment
Read more